27. ЯНКО И ПАШОВАТА ДЪЩЕРЯ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Майка Янко шета
от дукян на дукян.
Де го найде майка
най на горен дукян,
майка Янку дума:
- Хайде, Янко, хайде,
че те паша вика,
име да ти пише,
лихва да ти земе.
Янко майци дума:
- Хайде върви, мале,
не ме паша вика,
име да ми земе,
най ме паша вика,
глава да ми земе,
кале да догради
се е юнашки глави.
Тая заран ходих
конче да напивам,
конче аджамииче,
там заварих, мамо,
пашовата мома,
мома и невяста.
Че ми се разигра
конче аджамииче,
че ми се откачи
конюм зингията,
та ми се закачи
моми на шията,
та хи се скъсаха
три пръчки мерджани,
че сме си седнали
да ги субираме.
Ни се синци сбират,
ни се думи кратат.
Де думи думахме,
се беха за главене,
за главене, мамо,
още за женене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.