268. ГРОБЪТ НА БОНА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Поболи се Бона,
Боне, мома Боне,
от юначка болест,
от черната чума.
Над Бона стоеше,
леле, милна майка,
та Бога молеше:
- Боже, мили Боже,
превдигни ми, Боже,
Бона да ми стане,
курбан же заколя
на день на Гергьовден
два сиви гълъба.
Я Бона й каже:
- Мале, мила мале,
Господ курбан не ще,
йеми Бона иска.
Га ти Бона умре,
да ми викаш, мале,
младото терзийче
да ми реже, мале,
бялата покривка.
Да му речеш, мале,
кръпо да я реже,
да са гледат, мале,
Бона свилни поли.
Да ми викаш, мале,
труица дюлгера
да ми градат, мале,
гроба със дуваре,
да остават, мале,
на трите кюшета
до три пенджурчета -
първи пенджур, мале,
слънце да ми грее;
втори пенджур, мале,
роса да ми роси;
трети пенджур, мале,
дружки да доодат,
та Бона да викат:
"Боне, мома Боне,
стани, стани, Боне,
цвете да си берем,
китки да си вием,
на вода да идем."
А я же им рекъ:
"Дружки, мили дружки,
идете си, дружки,
цвете си берете,
та си китки вийте,
на вода идете.
Моето е цвете
рано прецъфтяло,
моята е вода
се мътна дотекла".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.