258. ИМА МАКЯ СИНА ЙЕДИНАКА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Има макя сина йединака,
от милост га на занаят дала.
дала га йе у град, у Совия.
По град бие чума руселена:
на дън била двесте и дваесе,
на ноч била триста и триесе -
пай се не е Совия познала.
Къга уби майци мила сина,
тъгай се е Совия познала.
Сгодила се макя милостива,
милостива, млого жалостива,
жално оди по гора зелена,
жално оди йош по-жално плаче:
- Леле, сине, леле, йединаче,
клета макя дека да те копа?
Да те копа у гора зелена -
у гората ниде вода нема;
да те копа у полье широко -
у польето ниде сенкя нема.
Закопа га у гора зелена,
кръз гора йе друми направила,
свако ютро вода носейечи,
свако пладне китке берейечи,
сваку вечер свещи палейечи.
Па му седе макя да му реди:
- Леле, сино, леле, йединаче,
тежи ли ти тая църна зевня,
тежи ли ти тоя ситън покров?
- Ни ми тежи тая църна зевня,
ни ми тежи тоя ситън покров,
но ми тежи под пърстен девокя.
Чуем, мале, ама те не видим;
църна зевня сърце притиснула,
паучина очи премрежила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.