247. ОСТАНА РАДА ВДОВИЦА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Остана Рада вдовица
със седем дребни дечица -
едно от друго по-малки,
едно от друго по-ситни.
Седяла Рада, жаляла,
жаляла девет години
и десетата подбрала.
Ради си веки дотегна,
жалби й сърце стискали,
тъги й душа обляли;
че стана Рада в събота,
извади Рада сир восък,
направи свещи восчани,
па влезе в нова градинка
и набра цвете сякакво,
накити свещи восчани,
че викна Рада, заплака,
заплака и занарежда:
- Стойчо льо, първо либенце,
оздравя ли ти шарката,
шарката, сипаницата,
главата, Стойчо, сърцето?
Знаеш ли, Стойчо, помниш ли
как ме хубаво учеше:
"Моли се, Радке, на Бога,
да лежа и да оздравя,
вдовица да не оставаш,
че е вдовица най-лошо;
вдовица, Радо, прилича
на птиче, на кукувиче:
кога го срешнат пилците,
добра му среща не казват.*
Така е Рада плакала,
плакала и нареждала
дано я чуе мъртвецът
и дано й се обади.
Стойчо я из гроб послушал
и на Рада си думаше:
- Доста си, Радо, плакала,
че и мен веки дотегна
от твойте сълзи горещи.

Съставителите на БНТ са предпочели преработения и съкратен (до *) вариант на Славейков, Книга на песните, 1941, № 234 (=1995, № 238); тук публикуваме нормализирания оригинален текст (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.