237. ЯНИНА МАЙКА СИРАЧЕ ЧУВА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Янина макя сираче чува,
макя го чува, Яна го бие,
Яна го бие, бие и кълне.
бие и кълне, леб му не дава,
А макя й я люто проклела:
- Ой Яно, Яно, убава щерко!
Оженила се, удомила се,
па неродила до девет годин,
па да отидеш на бели Дунав,
па да постоиш и да послушаш,
как мрамор дрънка и мрена игра,
па да си идеш низ Бело море,
па да си земеш пребели камек,
та да го туриш на твое сърце,
та да го носиш девет месеца,
па да си родиш мажко детенце,
уши да има, а да не слуша,
уста да има, а да не реве,
раце да има, а да не шава,
очи да има, а да не гледа!
И Яна си я клетва стигнала
оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин.
Па си отишла на Бело море,
на Бело море, на бели Дунав,
та постояла и послушала
как мрамор дрънка и мрена игра.
Па се навела, та си земала,
та си земала пребели камек,
та го турила на клето сърце,
та го носила девет месеца.
Па си родила мажко детенце;
от злато му е люлка сковала,
от сребро му е яже излела.
Па си люляла мажко детенце,
ем го люляла, ем му пояла:
"Нани ми, нани, мажко детенце!
Уши си имаш, а ме не слушаш,
уста си имаш, а ми не ревеш,
очи си имаш, а ме не гледаш,
раце си имаш, а ми не шаваш.
Мене ме макя люто проклела,
та ме е люта клетва стигнала."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.