236. ДИМКА БЕЗДЕТКА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Димо си Димки думаше:
- Я дай ми, Димке, я дай ми,
чифте пищове, Димке ле,
че ща да ида, да ида
надалеч, Димке, надалеч,
надалеч да си печела;
тебе та сама йоставам,
сама да та не завара;
ако та сама завара,
главата ща ти йотрежа!
Па стана Димо, ютиде,
ютиде Димо на Стамбол,
печала да си печели.
Димки е жално станало,
та са назади повърна,
юзе си Димка камъче,
турна го Димка, турна го,
турна го на сърцето си,
носи го Димка, носи го,
носи го седем месеци,
па си го Димка извади -
камъче си пак камъче.
Димка се в глава юдари,
па си юзела камъче,
повила го е, повила
със басменени пелени,
завила го е, завила
със купринени юргане,
турна го Димка, турна го
вов позлатена люлчица,
люля го Димка, люля го,
люля го до два месеца,
па си му Димка запяла:
"Нани ми, нани, детенце,
нани ми, нани, пиленце,
расти ми, мама, порасти,
че ще баща ти да доде,
армаган ще ти донесе."
Тамам си това издума,
ето Калинка че иде,
па си на Димка думаше:
- Димке ле, млада невясто,
иди си, Димко, посрешни,
посрешни, Димко, млад Димо.
Димка Калинки думаше:
- Калинко, моме Калинко!
Я ми залиши детенце,
да ида да се премена.
Тя си е влязла Калинка,
детенце да си залише,
Димка йотишла, йотишла
в градинка да се накити.
Дома си доде млад Димо,
па си детенце пригърна,
по къщата го носеше
и за Димка погледваше.
Га си погледна в градинка,
Димка в градинка висеше,
с руса се коса йобеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.