217. ПЕЙТЕ МИ, ПЕЙТЕ, ПИЛЧЕТА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Пейте ми, пейте, пилчета,
дорде сте малки при майка,
че и аз га бях кът вази,
където ходях, и пеях:
в градинка влезнех - и пеях,
за вода тръгнех - пак пеях.
А га ме мама ожени,
ожени, та ме зачерни,
сбрахме се до две етърви,
сбрахме се, не сгодихме се -
аз пера, тя го препира,
аз мажа, тя го премазва.
Че се със баба скарахме,
лоши си думи думахме -
тя на мен и аз на нея.
И тя ме люто прокълна:
"Снахо Еринко, Еринко,
да даде Господ, снахо ле,
пиле славейче да станеш,
да ходиш, снахо, да скиташ,
цели ми девет години,
на десетата година
пак да се, снахо, завърнеш
над наще двори широки,
сред двори дърво високо,
ти на дървото да кацнеш
и жално-милно да плачеш
за твоите дребни дечица;
аз ще ги навън изведа,
та да ги, снахо, погледаш -
със очи да ги погледаш,
със ръце да ги не пипнеш."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.