209. ДВЕ ЕТЪРВИ - ДВЕ ЛЮТИ ЗМИИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Двама бракя верно живували,
за нищо се бракя не скарали:
ни за нива, ни па за ливада,
ни за лозе, ни за бело грозе,
ни за каща, ни за покащина.
Засакаа гиздава девокя,
и двата я брата засакаа.
По-малио на по-стари дума:
- Леле братко, леле, по-стар братко!
Я сам по-мал, на мене се пада.
По-старио на по-мали дума:
- Я съм по-стар, на мене се пада.
Па се бракя братски сдумувале,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, ние да каниме,
да каниме до двои сватове,
да каниме до двои кумове,
да каниме до двои староки,
да каниме до двои девере.
Ке пойдеме с китени сватове:
ти ке пойдеш през поле широко,
я ке пойда през гора зелена,
та кой, братко, по-напреж пристигне,
кой пристигне у момини двори,
той ке земе гиздава девокя.
Па каниа до двои сватове,
па каниа до двои кумове,
па каниа до двои староки,
па каниа до двои девере.
По-стар пойде с китени сватове,
по-стар пойде през поле широко,
по-мал пойде през гора зелена.
Па одили три дни и три нощи,
отеднаж са в двори пристигнали.
Па се бракя, море, сдумуваа,
по-малио на по-стари дума:
- Айде, братко, айде, ти си по-стар,
ти си земи гиздава девокя,
аз ке зема друга й другачка,
ем другачка, братко, ем комшийка!
Па седба три дни и три нощи,
та си пиа, море, и ядоа.
Прекараа момините сватби,
дойде време вече да поождат.
Па си пошли, море, и повели,
и повели, море, две невести,
две невести, море, две етърви.
Сгодна са до две люти змии:
по пато се етърви скарале.
Щом си дома, море, пристигнали,
веднага са сватби направили,
веднага се бракя разделили,
веднага си двори преградили:
между двори Дунав да си тече.
Край Дунава дуни посадили.
На Дунава две етърви прали,
ка са прали, и са се карали,
ка белили, и са се делили,
ка делили, и се люто клели.
По-младата по-старата клела:
- Да би дал Бог, по-стара етърво,
да одимаш девет мили сина,
сите девет големи да стана,
сите девет войници да пратиш,
а отаде еден да се връне,
да донесе девет люти рани!
Да обидеш Орйе и Загорйе,
и да не мож лек да му намериш.
Па да дойдеш на моята врата,
да ти додам от моето платно,
що го ткаме, кога се караме,
що бе.лиме, кога се делиме,
да му връжеш девет люти рани,
тогай рани да му оздравеят!
По-старата по-младата клела:
- Да би дал Бог, по-мала етърво,
да одимаш девет мили щерки,
сите девет големи да станат,
сите девет на дом да намериш,
сите девет да ти обдовеят,
сите девет при теб да се врънат
та да чуваш, море, чужда челяд!
Край Дунава перуника цъвти,
у Дунава морска риба пое,
пое, пое, море, дори дума,
перуники вели, ем говори:
- Блазе тебе, сина перунико!
Цъфтиш, цъфтиш, та си гайле немаш,
на мене ми крила окапая,
слушаеки етървини клетви!
Е бре, веро, е бре, люта клетво,
та какво се етърви проклели,
се така ги етърви стигнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.