191. С ЛИБЕ ШЕГА НЕ БИВА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Стоян Драганки думаше:
- Драганке, либе Драганке,
иди си, либе, не ща та,
мен ми са смеят хората:
какъв е Стоян млад юнак,
пък какво му е булчето,
мънинко като маймунка,
тенинко като пръчица,
рохао като чумата,
кирлио, та не опрано,
шудрао като циганка.
Върви си, либе, не ща та,
ази за дърва ша ида,
за дърва със дърварите,
тебе та тука оставям
и тука да та не заварям,
че ти главата отрязвам
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!
Стоян за дърва отиде,
а Драганка е станала,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замаза,
че са й умила, оплела
и са хубаво премени,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
нахлула й чехли на прябуш,
че си на пътя излезе,
у мамини си да иде
през дърварската улица.
Среща й идат дървари;
най-напред върви млад Стоян,
със тънка свирка свиреше,
свирката свири, говори:
"Благатка, Боже, благатка,
на тогоз мъжа жената,
как не бе, Боже, на меня?"
Кога на Стоян наближи,
тя била сама Драганка,
Драганка дума Стояне:
- Дай ръка, либе, прощавай,
ази у дома отивам
и ти у дома да додиш
дичата да си разделим -
ти земи, либе, Иванча,
ази ща зема Дъмянча,
че е Дъмянчо мъничък,
че без мама си не може.
Стоян Драганки думаше:
- Върни са, либе, ела си,
ази са с тебе шегувах.
Клета му душа, проклета,
който са с либе шегува,
със либе шега не бива.
Драганка дума Стояне:
- Как ша са върна, Стояне,
от твойта стара майчица,
от мойта стара свекърва;
ако са гладко оплета
или хубао пременя,
тя тогаз ще да ми рече -
ей наща курва кахпия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.