163. ПРОЧУЛ СЕ ПАВЕЛ БОЛЯРИН

Том VІІ: Семейно-битови песни

Имал си Павел сребърни двори,
сребърни двори, злати столове
и си е имал девет павуня,
девет павуня, девет лавици,
и си е имал писана куна.
Прочул ми са е Павел болерин,
прочул ми са е тата надоле,
тата надоле, до цар Костадин.
Цар Костадин йотговаря:
- Де да йе Павел, тук да си доди,
ние сме царе, та па нямаме,
та па нямаме девет павуня,
девет павуня, девет павици
и си нямаме писана куна,
и си нямаме сребърни двори,
сребърни двори, злати столове.
Не е отишол Павел болерин,
ами отишла Павлю невяста.
Цар Костадин отговаря:
- Лельо варе, Павлю невяста,
ние сме царе, та па нямаме,
та па нямаме девет павуня,
девет павуня, девет павици
и си нямаме писана куна,
и си нямаме сребърни двори,
сребърни двори, злати столове.
Павлю невяста отговаря:
- Лельо варе, цар Костадине,
сребърни двори е самси Павел,
злати столове - Павлю невяста,
девет павуня - Павлюви сина,
девет павици - девет снашици,
писана куна - една дъщерка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.