155. ДВА БРАТА ДЕЛБА ДЕЛИЛИ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Де гиди вино червено
и тая бистра ракия!
Никому добро не стори,
ни тая вечер, ни друга!
Запиле са са, запиле
двамина бракя близнаци:
Йована, та па Стояна.
В пиянство са са скарале,
на трезно са си делиле
бащино тежко имане.
Ниви делиле с копрали,
ливади с танки конопци;
бели грошове - с кошове,
дребните пари с кантаре.
Убаво сичко делиле,
делиле и разделиле.
Остало още да делат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Соколе да си раздвоят,
нали са едно мътило,
ще пищат един за други;
атове да си раздвоят,
нали са едно кърмило,
ще цвилат един за други.
Па са е Стоян премислил,
брата си Йован да спастри,
та нему да му останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си на булка продума:
- Мома невесто Петкано,
моя ти верна стопанко,
я ще ти нещо запрещам,
но тизе да го извършиш.
Ако ли не го извършиш,
главата ще ти отрежа,
та ще я на кол набия!
Язе ще, либе, да ида
във тая гора зелена,
дребна си лова да лова.
Па тизе, либе, Петкано,
да станеш рано по-рано:
замеси тесто кисело,
напечи бели погачи
и тия вити кравайе;
заколи тълста патица,
наготви гозби секакви,
на тури, либе, утрова;
наточи вино, ракия,
па брат ми Йован да викнеш,
ти добре да го нагостиш
и по-добре да го утровиш,
та назе да ни останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си е Стоян отишъл
във тая гора зелена,
дребна си лова да дири.
А па Петкана станала:
заврати бели ракаве,
намеси бели погачи,
повече вити кравайе;
заклала тълста патица,
не бе турнала утрова,
но измешала вино с ракия.
Па си е Йован викнала,
та го е добре гостила
и по-добре го опоила.
Та си е Йован попаднал,
попаднал ни жив, ни мъртав.
И Петкана е станала
с бело го платно покрила
и му свещица запали.
Като е Стоян побдил
по тая вита планина,
низ тая гора зелена;
като е малко побдил,
той се е млого утрошил.
Не найде лова никаква,
па рекъл Стоян да седне,
та малко да си почине
и да си пийне водица.
Като е Стоян поседнал,
поседнал Стоян, полегнал
и са нагоре обърнал,
Стоян си ми е съгледал
едно ми сиво орленце
горе във сини облаци.
Стоян е пущил бел сокол,
като е сокол излезнал,
па са със орле фанале.
Бориле, що са бориле,
нити са сокол подава,
нити са орле подава.
Стоян е пущил и брат му.
Като са сокол извило,
та си при орле излезнал,
па са го двама фанале,
по за крилце го държеа,
перо, по перо скубеа,
жълти му очи клювеа
и го при Стоян носеа.
Орленце жално пищеше,
майкя си люто кълнеше:
"Проклета да си, мале ле!
Толчаво лето летовно:
три пъти да си носила,
два пъти да си лупила,
по едно да си чувала,
та и я братец да имам,
от сокол да са отърва."
Като е дочул млад Стоян,
и той са сетил за брат си
на какъв го ред остави!
Скоро соколе улови,
па ги във кафез затвори,
та па си пущи орлето.
Скоро у дома отиде
и отдалеко извика:
- Либе ле, либе Петкано,
какво ти тебе заричах,
дано не си го свършила,
голема дарба ще та дара!
Ала Петкана продума:
- Либе ле, либе Стояне,
мога ли, либе, смея ли,
смея ли да го не свърша;
нали са, либе, закани,
че ще ми глава отрежеш,
та ще я на кол набиеш!
Я яла, либе Стояне,
та брат си Йован да видиш -
още му гори свещица!
И Стоян в кащи надникна:
като е видел млад Стоян,
че брат му покрит със платно
и че свещица гореше,
то са е надзад повърнал,
извадил остро ножленце,
да са във сърце убоде.
Нали е Петкана разумна,
нали е от рода чутовна,
чутовна рода, голема,
скоро му рака задържа
и си на Стоян продума:
- Либе ле, либе Стояне,
постой ми, малко почекай!
Брат ти Йован е още жив!
Узела ведра ковани,
скоро за вода отиде
на тая чешма шарена;
донела вода студена,
та си Йована полела
и Йован са е сабудил
от това тежко пиянство.
Като е видел млад Стоян,
че брат му Йован е живо,
че е живо, още и здраво,
той са е много зарадвал,
па си на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
я стани либе, я стани,
замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия,
па опни дълга тарпеза,
цело ще село свикаме,
да ядем, либе, да пием
за здраве на брата Йована,
че брат без брата не може.
И Петкана е станала,
напекла бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия,
опнела дълга тарпеза.
Стоян калеска изпрати,
цело е село надошло.
Като седеле и яле,
Стоян на крака подскочи
и са до тарпеза изправи,
па си на ора продума:
- Яжте и пите, селяне
и вия верни комшии,
и мене да послушате
какво ще да ви покажа:
кога си жена зимате,
да попитате комшиите,
сговорна ли е с комшии,
работна ли е из кащи?
Кога си куче зимате,
питайте стопанина му -
от сой ли му е майкя му?
Далек ли гони вълците?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.