135. ИЗГРЕЯЛА Е ДЕНИЦА

Том VІІ: Семейно-битови песни

Изгреяла йе деница
между два ясни месеци.
Не ми йе било деница,
най ми е млада невеста;
не са ми били месеци,
на са два млади девери
и между них йе невеста,
редома ръка цалива
на тая кума, старойкя.
Като си вино предава,
сас сълзи чаша прелива.
Бранко деверче казува:
- Снао Янинко, Янинко,
не рони цвекье от глава,
не наръсуй ми чашата,
не задавай ми срамове
при тая кума, старойкя!
Невеста тогай казува:
- Браче ле, Бранко деверче,
прости ми да ти продумам!
Не ми йе цвекье от глава,
нал ми йе тъга от сърце,
та роним сълзи низ очи,
та ти чашата прелеха.
Млогу ми жалба остана
за бащини ми дворове,
за чичини ми чардаци,
за братови ми коньове.
Бранко деверче говори:
- Снао Янинко, Янинко,
не рони цвекье от глава,
не наръсуй ми чашата,
не задавай ми срамове
при тая кума, староикя!
Тия са двори по-арни
и па чардаци високи,
и ния кони имаме
и девет чифта биволе,
и сиво стадо големо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.