131. МОМА КОЙДАНА И СНАХА Й

Том VІІ: Семейно-битови песни

Зелен ми орев цутеше,
зелен да бидит за зима,
сенка да държит за лето.
Под сенка седат юнаци,
со игла седла шиеа,
сребрени узди лейеа,
миела мислея да одат
дури по мома Койдана.
Койдана во двор седеше,
танка си риза везеше,
танки си пръсти кършеше,
дробни си солдзи ронеше.
Тука помина снаа йе,
тая йе нейзе велеше:
- Сестрице мори, Койдано,
шчо рониш дробнине солдзи,
шчо кършиш белине пърсти?
- Ей гиди мори, снао ле,
та како да си не плача,
кога е место далеко?
Кдце ке вида роднина?
- Молчи, сестрице, не плачи,
не си от мене по-скрая:
кога по мене идеа,
вишни череши цутея;
кога се назад вративме,
вишни череши здрейея,
девери гранки кършея,
мене на скути върлая.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.