109. ТЪКАЛА НЕДКА ДАРОВЕ

Том VІІ: Семейно-битови песни

Тъкала Недка дарове,
дарове - кърпи й пишкири,
тъкала и наричала:
"Този-ка пишкир за Гроздя,
за Гроздя, за граматика,
пък този е за брата му."
Никой си Недка не зачу,
най я зачула буля й;
буля на Недка думаше:
- Я тъчи, недей нарича -
Гроздьо са, калино, ожени,
вчера му беше сватбата,
днес му й, калино, укропа!
Недка си нищо не каза,
ем най си от стан излезе,
грабна мотика на рамо
и си на лозе отиде.
Копала Недка, плакала,
копане било за два дни,
тя го докопа до пладне,
без хлебец Недка, без вода.
Като се назад върнала,
по пътя дърва сбирала,
пътя й беше под село,
тя си минала през село,
покрай Гроздьови дворове.
Гроздьо си на двор седеше,
със булче прошка четеше;
Недка на Гроздя думаше:
- Я ми дай, Гроздьо, водица
със твойта десна ръчица,
устата да си наквася,
сърцето да си разладя.
Гроздьо й вода изнесе
и я на Недка подаде;
Недка на Гроздя думаше:
- Я си дай, Гроздьо, язика,
по язик да та цалуна,
тоз язик, дето ма й лъгал.
Гроздьо си язик подаде,
Недка го не е цълиала,
ам' най го Недка прехапа.
Като си у тях отиде,
на двора огън наклала,
хвърляла дари, месали,
хвърляла кърпи, пишкири,
хвърляла фусти, сукмани
и пъстри пищимали.
"Горете, гиди пустини,
кога не сте се носили
в Гроздьови равни дворове!"
Най-подир са й в огън хвърлила
и си във огън изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІІ. Семейно-битови песни. Съст. Димитър Осинин и Елена Огнянова. София, 1962.