80. МЕЛА Й ДОЙНА РАВНИ ДВОРИ

Том VІ: Любовни песни

Мела й Дойна равни двори,
Дойне ле, Добро ле, малка мома,
със китчица ран босилек,
измела я, отнела я,
отнела я татом доле,
в долна махла коюмджийска.
Че изляли на кръстче й,
на кръстче й ясно слънце,
на лакте й ясни звезди,
че си отиде татом горе,
татом горе във дома си,
натъкми се, промени се,
че отиде татом доле,
татом доле при момите,
при момите и момците.
Сбутаха се редом моми,
редом моми, редом момци:
- Бре, каква е таз гидия,
на кръстче й ясен месец,
на гърди й ясно слънце,
на лакте й ясни звезди.
Блазя, преблазя на таз майка,
дет хранила това чедо,
дваж по-блазя, който я любе,
триж по-блазя, който я земе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.