|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
653. МАРО, БЕЛА МАРО, МАЙЧИНА КАДЪНО!
Том VІ: Любовни песни
Маро, бела Маро, майчино кадъно!
Седнала йе Мара вонка зад къщата,
в малата градина, под белата лоза,
риза везе Мара и урнек зафаща.
Там, дека си везе и урнек зафаща,
йе долетали три бели гълъби,
до три гълъби, три сиви гумени,
и си застанале на белата лоза,
с крилье затрепнаа, цъвтот зарониле,
цъвтот зарониле, риза напрашиле,
со уста запнаха, коприна смотиха.
Тогай веле Мара, веле и говоре:
- Робини, робини, дайте до два лъка,
дайте до два лъка, дайте до две стрели,
за да си устрелям три бели гълъби.
Па они на Мара велат и гонворат:
- Не сме дошле, Маро, за да нас устрелиш,
тук' сме дошле, Маро, мома да гледаме,
мома да гледаме за нашега брата.
Струга (Миладиновци, № 379).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|