650. ПРОЦВИЛЕЛ МИ СИВ-ЗЕЛЕН КОН

Том VІ: Любовни песни

Процвилел ми сив-зелен кон
низ ливади, низ зелени.
Никой коня не йе дочул,
дочула го Павлу майкя,
па на коня проговаря:
- Що ми цвилиш, сив-зелен кон,
дали си ми трева гладен,
дали си ми зоб незобен,
или ми си вода жаден?
Отговара сив-зелен кон:
- Фала тебе, Павлу майкя!
Нали питаш, да ти кажа:
нито сам ти трева гладен,
нито сам ти зоб незобен,
нито сам ти вода жаден;
у трева сам до колена,
зоб сам зобен заран-вечер,
зоб сам зобен, вода поен;
на мене йе тежко гайле,
тежко гайле, тежка грижа.
Годил се йе Павел юнак,
за девойкя презморянка,
темни нощи да разбивам,
кални друми да разгазвам.
Проговори Павлу майкя,
проговори, отговори:
- Леле варай, сив-зелен кон!
Ти за това грижа немай,
язе имам безцан камик,
тури кю ти безцан камик,
безцан камик на градите,
да ти свети в стреде нощи,
в стреде нощи, в полунощи,
да ти свети като сълнце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.