625. О, МАНО, МАНО, МАНО МАЙСТОРЧЕ

Том VІ: Любовни песни

О, Мано, Мано, Мано, майсторче,
Бог да убиет, твоята ума,
да що ми стана, да ми отиде,
да що ми собра триста майстори
триста майстори, двеста шегарти,
та си отиде в Солуна града,
тамо да градиш висока кула.
Ми я правило и я направи,
па се качило Мано майсторче
той да си мери висока кула.
Бог да убие Гюргя вдоица
що си имала до една керка.
Я променала, я накитила
и я обула ковани чевли,
я прошетала низ махалата;
чевли тропнале, перя цвекнале,
от лице сънце нейдзе угреа.
Що се завърти Мано майсторче,
та си погледа Янина керка;
кога я виде, умот му зайде,
от кула падна, на скеле удри,
от скеле падна, на земя удри,
одвай со душа отговорило:
- Вие, майстори, верна дружина!
На душа ви ет, що ке ви речам,
да си пойдете на чесна суда,
на тая судиа за поплака;
да закопате Гянина керка,
Гянина керка жива до мене.
Това си рече, в еднаж си умре.
Па си станале триста майстори
и си пошле 'сите на судиа,
на судиа на тежка поплака.
Тамо ним суда им отсудило;
па закопаха Гянина керка,
Гянина керка жива до Мана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.