622. ТРЪГНАЛА Е ИМИНУША

Том VІ: Любовни песни

Тръгнала е Иминуша
вутрум рано по русота,
пу русота през пулету,
праве тегли на лузету,
да набере белу гразде.
Та йе брала, щу йе брала,
върнала са да си иде.
Лю я срещна лудо-младо,
лудо-младо първо либе.
Той и вели отговори:
- Иминуше, първо либе,
о' друвни ми две-три зрънца,
две-три зрънца белу грозде,
да разквася сухо гърло,
сухо гърло пръхту сърце,
дано ми са поюмине,
поюмине, поюведе
ут муйето пръхту сърце,
зарад твойто белу лице,
белу лице, черни очи.
- Ой ле яго, лудо-младо,
стой не думай тази дума,
тази дума убодница,
убодница, упорница,
ще ме чуе двекю либе,
двекю либе сгоденикат,
ще ме бийе с тънка лушка,
с тънка пушка в пръхто сърце,
ще ме бийе с чифт пищолье,
в черни очи, в белу лице.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.