|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
615. СНОЩИ НА ВОДА ОТИДОХ
Том VІ: Любовни песни
Снощи на вода отидох,
какво си момче заварих!
Момче си конче напува,
преблечено, пременено
се със бели димиджии,
с цариграшка антерия,
черкез калпак на глава му,
с желти ботушки обуто.
Гледах го, мамо, гледах го,
не рачи да ме погледне;
думах му, мамо, думах му,
не рачи да ми продума.
нам как сторих, нам що сторих -
изливах котли, наливах,
че ми котлите дръннаха,
че му кончето подплаших
и му бутушки запръсках.
Тогаз ми, мамо, продума:
"Момиче, клето дявалче,
не се със мене закачай!
Аз съм си сетно сираче,
на сяка врата ратайче;
и у баща ти ратувах
година и половина;
не ми хачица додаде.
Речи, момиче, баща си,
я хачица ми да даде,
я тебе мене да даде."
Шуменско (СбНУ 6, с. 82, № 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|