613. РАНО РАНИ МАРГИТА ДЕВОЙКЯ

Том VІ: Любовни песни

Рано рани Маргита девойкя,
рано рани на ден, на Яневден,
рано рани рано да отиде
у полето у росно ливаге
да набере цвеке меризливо,
да увийе Яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке!
Доде дойда със кривата гега
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говоре:
- Ей овчарко, шупливо сиренье!
Да бих язе таквия гледала,
язе бих ги пълн обор набрала.
Е че иде орач с криво рало,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке!
Да си зема мойо шарен остен,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говоре:
- Ей орачко, ей кални навоща!
Ей орачко, ей кални рамена.
Е че иде Илия тердзия,
па Маргити потиом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си зема мойо сребран аршин,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли.
Маргита му потиом говоре:
- Ей Илийо, Илийо тердзийо!
Ей Илийо, ей пълна кесийо,
ти си арен, ти си ми прилика,
ти си арен, ти си цвеке мило,
цвеке мило, цвеке меризливо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.