607. ПИТАЛ Е СТОЯН БОЯНА

Том VІ: Любовни песни

Питал йе Стоян Бояна,
питал йе за три години,
майка йе не я даваше,
Бояна ми го сакаше.
Ми стана бела Бояна,
ми влезе земни керали,
отключи ковчег шарени,
бело се руво изваде
и лепо ми се промена;
си посла рамни дворои,
си посла мека постеля,
легна Бояна да спиет,
от нафол ми йе умрела.
И йе догледа майка йе,
разплете коса над неа,
викна со тъги по неа:
- Бог да те прости, Бояно!
Браке йе лепо говорет:
- Майко ле, мила майко ле!
Да пойме в гора зелена,
да зейме змиа лютица,
да йе кладиме в пазуа;
да н' йе от нафол умрена.
Пойдое в гора зелена,
найдое змиа лютица
и йе кладое в пазуа;
бар' не Бояна мърднала.
Пак йе говорет браке йе:
- Майко ле, мила майко ле!
Да зейме живи ягленя,
да йе клаиме в пазуа,
ак' йе от нафол умрена,
Бояна ке се разбудит.
Зедое живи ягленя
и йе кладое в пазуа;
бар' не Бояна мърднала.
Пак си говорат браке йе:
- Майко ле, мила майко ле!
Да го викниме Стояна,
ак' йе от нафол умрена,
Бояна ке се разбудит.
И го викнее Стояна,
Стоян йе сегна в пазуа,
колко йе сегна в пазуа,
Бояна ми се разбуди.
Бояна лепо говори:
- Майко ле, мила майко ле!
Що беф си лепо заспала.
- Керко ле, мила Бояно!
Кога ти змиа кладовме,
как не те тебе изеде?
Кога ти огън кладовме,
како не ми те изгоре?
- Майко ле, мила майко ле!
Кога ми змиа кладовте,
как да ме роса оброси;
кога ми огън кладовте,
как да ме сънце угреа.
- Бояно, керко рог'ено!
Кога ти сегна ва пазуа,
како не ми се уплаши?
- Майко ле, мила майко ле!
Защо ми сегна в пазуа,
со него да се кердоса.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.