605. ЗАГЛАВИ СЕ ЛУДО-МЛАДО

Том VІ: Любовни песни

Заглави се лудо-младо,
лудо-младо, млади Стоян.
Заглави са на далеко,
та не можат да са видат,
нит' тя него, нит' той неа.
Казоват му согрозна я,
согрозна я, мошно грозна;
казоват га винопойка,
винопойка, зла бикрия:
на ден пии бъчва вино,
бъчва вино и ракия.
Лудо-младо луд полудя,
та си яхна бърза коня,
та отиде да га види.
Път му бяшя за нидяля,
той отиде за един ден,
за един ден до пладнина.
Кога види, що ке види:
дека стои, слънце гряи,
дека гледа, злато точи,
дека вряви, бесер ляи,
дека ходи, вятър дуи.
Туриха му стол да сядни,
столу стои, той не сяда,
лю размята църни йочи,
ту до мома, ту до коня,
та га грабна през полвина,
та га фърли на конята
на коню си сборуваше:
- Бягай, коньо, да бягаме,
да бягаме с малка мома,
ки та храня се пчиница,
ки та поя руйно вино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.