|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
589. А БОГ Я УБИЛ БЕЛА РУМЕНА
Том VІ: Любовни песни
А Бог я убил бела Румена,
що се промени во бела руба,
в раци си зеде две бардачиня
и си отиде на бела чешма.
Оздола иди лудоно младо,
дигнало пушка на десно рамо,
право ми търга на бела чешма,
тамо я найде бела Румена.
- Подай ми, подай, бела Румено,
подай ми, подай, студена вода,
вода да пиям, тебе да гледам.
- Истай се, истай, лудо, от мене,
мене ме майка луто колнеше
на ерген вода аз да не давам,
со ерген сбор аз да не чинам, -
Ми се налути лудоно-младо,
я симна пушка от десно рамо,
що ми я удри бела Румена
во клето сърце тели куршум,
во бели гради ситните сачми.
Прилеп (СбНУ 4, с. 33, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|