585. СТАНЧЕ ЛЕ, УРУМБЕГЛИЙКО

Том VІ: Любовни песни

Станче ле, урумбеглийко,
Станче ле, конак сайбийко,
сега се девекъ години,
откак съм тръгнал с бегликът,
с бегликът, с бегликчиите,
девекъ съм кази обходил,
кази, Станче ле, касаби,
и на казите селата,
и девекъ коне промених,
ма си конакът не меня,
все у вас, Станче, дохождам,
все у вас, Станче, на конак.
Все те самичка нахождам,
самичка със аргакето,
и още със чираците;
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Ся ще те, Станче, попитам -
майка ти съща ли ти е,
ели е върла мащеха,
та те самичка оставя,
самичка със чираците
и още със аргакето?
- Бегликчийче ле, аргатче,
като ме питаш и питаш,
право на тебе ще кажа -
майка ми не е мащеха,
ами ме много вярува.
Пък като искаш да знаеш,
и тва на тебе ще кажа -
я не съм малка девойка,
ами съм клета вдовица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.