483. СЛЪНЦЕ НА ЗАОДА

Том VІ: Любовни песни

Слънце на заода,
девойче за вода.
Лудо на друм стои.
Лудо му говори:
- Дай ми, моме море,
студена водица!
Мома му говори:
- Постой, лудо море,
постой и почекай
дома да си ойдем,
мама да си прашам:
ка е била, море,
мома како мене,
дала ли е, море,
вода на ергенье!
Лудо ву говори:
- Иди море, моме,
иди ич не иди:
свъноч си ми, моме,
на рука лежала,
от тебе ми, моме,
рука утрънела,
та не могу, моме,
чизми да обуем,
дружина ми, моме,
чизми обувая;
та не могу, моме,
пушка да заметна,
пушката ми, моме,
дружина замета;
та не могу, моме,
сабля да опашем,
дружина ми, моме,
сабля запасуя;
та не могу, моме,
капа да си турим,
капата ми, моме,
дружина турия;
та не могу, моме,
на кон да се качим,
дружина ме, моме,
на кон бре качуят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.