476. НИКОЛА РАДО ДУМАШЕ

Том VІ: Любовни песни

Никола Радо думаше:
- Радо лю, китка сминова,
сминова, калафирова,
на калафиря цветеца!
Зъмни ма, Радо, зъмни ма,
зъмни ма да са оженим,
че ми хубостта премина,
хубостта, Радо, младостта,
и твойта, Радо, и мойта.
Откак та тебя залибих,
ази си ума изгубих!
Забравих, радо, денето,
денето и делницитя,
кога й делник, понделник,
кога й света неделя.
Озаран рано подраних:
то било света неделя,
пък аз го имам понделник.
Аз станах рано в неделя,
руси биволи нахраних,
нахраних и утимарих,
че свързах сяно зелено.
Отидох, Радо, да ора -
нашта съм нива заминал,
че съм на вашта отишел.
Изкарах брязна и втора,
третята до полвината,
кога на горя погледнах,
баща ти иде от горя,
баща ти носи ножове;
батю ти иде отдолу,
батю ти носи пищови -
мене щат, Радо, да убият.
Ази се чудя и мая -
да бягам - не ща побягна,
да викам - не ща довикам,
да седя - не ща доседя.
На батя ти се домолих,
пък на баща ти не можах,
че търтих, Радо, да бягам -
наща съм порта заминал,
че съм на ваща отишел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.