472. ПОДРАНИЛО Й МАЛО ЗВЪНЧЕ

Том VІ: Любовни песни

Подранило й мало звънче
Дане ле, та мой Дане,
Дане ле, мой коледо,
заран рано по присойки,
по присойки, преди слънце.
То не било мало звънче,
ами било Дану майка.
Дану майка проговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш какво върви,
какво върви - вакли овни,
вакли овни витороги.
Малък Дано не дочува.
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш какво върви,
какво върви все по пътя -
сиви юнци витороги.
Малък Дано пак не чува.
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш какво върви -
млади момци със криваци;
те си отиват татък долу,
да си косят росно сено.
Малък Дано пак не чува.
Дану майка отговаря:
- Стани, стани, малък Дано,
да си видиш какво върви -
малки моми с криви вили.
Наемна си малък Дано
главицата от възглавци,
тънка снага от постилка,
та си отиде татък долу,
татък долу във лъките,
къдет' сбират малки моми,
къдет' сбират росно сено.

Текстът у Стубел е с негови корекции (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.