|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
471. СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАК ЗАЛЕЗЕ
Том VІ: Любовни песни
Слънце зад облак залезе,
овчар си стадо помами,
че го в кошара откара
и се назаде повърна,
в колибата си отиде,
кални ботуши изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо въздигна,
че на седянка отива,
покрай Радкини минава,
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше:
- Радке ле, моя комшийке,
каква е тази работа,
без теб седянка не бива.
Радка овчарю думаше:
- Овчарко, кажи луд ли си,
още е слънцето по пладне,
пък ти седянка задири.
Стубел-РПС, с. 129.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|