447. МАРИ КАЛИНО, КАЛИНО

Том VІ: Любовни песни

Мари Калино, Калино,
Бог да убие майка ти,
майка ти тойта душманка,
дето е тебе родила
и те, Калино, хранила,
хранила, изкърмила те,
та щу е хубост от тебе!
Нема ли болест за тебе,
болест, Калино, сипката,
сипката сипаницата,
да лежиш, че да болееш,
снагата да ти угине,
снагата дузенлията;
лицето да ти повехне,
лицето лебегьовото;
косата да ти окапе,
косата сирмалията.
Мари знаеш ли, повниш ли,
я гато тебе главяха,
мене ме глава болеше;
я гато тебе сватбата,
мене ме треска тресеше,
та ми устата горяха
за кладенчова водица.
Я обзех бяло бакраче,
та на кладенче отидох,
студена вода да налям,
па кладенче бе мътено,
мътено, необистрено,
та стоях да се обистри.
От там, Калино, минаха
тохите млого сватове,
сватове, Калино, кумове;
никой ми нищо не рече,
булка през було продума:
- Пукай се, трескай, гидийо,
да не ходиш да се хвалиш,
че любиш любе в селото
йерлия и кадемлия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.