434. СТОЙЧО СЕДИ НА ДЮГЕНЯ

Том VІ: Любовни песни

Стойчо седи на дюгеня,
на дюгеня, на пишкюня,
та си шие, та си крои
шамаладжа интерия,
калпака му над очите,
очите му моми гледат:
коя й мома по-хубава,
по-хубава, по-гиздава.
Стойка й мома най-хубава,
най-хубава, най-гиздава.
Стойчо Стойки отговаря:
- Стойчице ле, дружчице ле!
Обърни са да те вида,
да ти вида бяло лице,
бяло лице лебедьово,
тънки вежди гайтанови,
черни очи черешови.
Стойка Стойчу отговаря:
- Йой та тебе, бате Стойчо,
да ги видиш, файда нямаш,
файда нямаш, зарар имаш,
зарар имаш за хиляда,
файда имаш за дукато.
Мойто лице продадено,
продадено, заложено,
за алтъни баджаклии,
за грошове кръстовати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.