432. ПРЕСКОЧИ РУСКА В ГРАДИНКА

Том VІ: Любовни песни

Прескочи Руска в градинка,
да бере цвете сякакво;
извила венче размесно,
грамнала й бели бакрачи,
за студна ода отодя,
йоще са Богом молеше:
- Я дай, Божне ле, темна мъгла
от небето до земята,
дано ма Русан не види,
Русан, Божне ле, мойто либе,
да ми венчето не земе!
Доде си Руска издума,
ева ми Русан де иде.
Русан на Руска думаше:
- Дай ми, Руске ле, туй венче,
туй венче, туй размесниче!
Руска на Русан думаше:
- Русане, либе Русане!
Аз си венчето не давам,
че имам майка мащеха,
и имам баща паструка,
мама ще да ма попита:
- Де ти е, Руске, венчето,
венчето размесничето?" -
Русан на Руска думаше:
- Руске ле, либе Руске ле,
и туй ли да те науча?
Излъжи, Руске, майка си;
кога та, Руске, попита,
ти речи, Руске, ти речи:
- Мор мане, мор мила мане!
Носих го, мане, топих го,
че ми венчето улетя -
от моминско завиждане,
от ергенско въздишане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.