417. ОТИ НЕ ДОУДАШ, ЛУДО ЛЕ

Том VІ: Любовни песни

- Оти не доудаш, лудо ле,
оти не доудаш,
на наште сбиралки, лудо ле,
на наште седянки?
Дали коня немаш, лудо ле,
или път не знаеш?
- И коня си имам, момне ле,
и два пътя зная.
Аз бях дошел снощи, момне ле,
отдалече гледах,
при тебе не дойдох, момне ле.
При тебе седяха
две чужди момчета, момне ле,
ръки ти виеха,
гривни ти туряха, момне ле,
пръсти ти кършеха,
пръстен ти зимаха, момне ле.
- Доудай, доудай, лудо ле,
атър немой гледа.
Това не бе мене, лудо ле,
две чужди момчета,
на си бяха мене, лудо ле,
лелини синове,
лелини синове, лудо ле,
първи братовчеди.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.