|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
408. ИВАН НА РАДА ДУМАШЕ
Том VІ: Любовни песни
Иван на Рада думаше:
- Радо льо, либе Радо льо!
Толкоз са, либе, либихме,
ако са някак не земем,
къде грехове ще денем?
В морето да ги фърлиме -
рибата ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме;
в полето да ги фърлиме -
овцете ще изтровиме,
по-голям грях ще сториме.
Рада на Иван думаше:
- Бери ги, либе Иване,
върдзи ги в тънък тестемел
че иди, либе, надолу,
надолу на Стамбул-йолу,
купи си серес биволи,
изори горна градинка,
че насей, либе, седефя,
седефя, турското цвете,
и насей, либе, син тъжец,
и насей, либе, лапатя.
Ако изникне седефя -
ний двама ще са земеме;
ако изникне син тъжец -
много ще тъжиш за мене;
ако изникне лапатя -
много ще лапаш мухите.
Ямболско, зап. в Бесарабия (Янков, № 216); син тъжек - другаде
синьо тъжно цвете, т.е. перуника.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|