402. СТОЯНА БЕДА БЕДИЛИ

Том VІ: Любовни песни

Стояна беда бедили,
на два го друма вардили,
на третия го фанали,
фанали та го вързали,
бели му ръце наопак,
ситен му синджир на шия
и букаи му на крака.
Та го превели, превели,
през гора, през босилкова,
през село, през Стоилово,
та го завели, завели,
в Попови, Поп-Николови.
Я попа има две моми
и една млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
Попова, Поп-Николова,
хайде ме, Мари, посгоди
за едната, за по-малката!
Невяста дума Стояну:
- Я бре Стояне, Стояне,
не се ли видиш какъв си:
бели ти ръце наопак,
ситен ти синджир на шия,
и букаи ти на крака?
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
Мене ме мома вързала,
пак ще ме мома развърже.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.