|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
400. НЕДО, БЕЛА НЕДО
Том VІ: Любовни песни
- Недо, бела Недо,
що си повенала,
и си посахнала,
като китка невен?
- Стояне, Стояне,
как да не повена!
На есло съм била,
речи съм дочула,
за тебе, за мене,
че ти друга любиш.
- Недо, бела Недо,
чунке друга люба,
та тебе те мама,
майка ми да умре!
- Стояне, Стояне,
ми кълни си майка,
лю кълни се себе,
себе за йочите,
йочи да изпръснат.
- Недо, бела Недо,
ако друга люба,
та тебе те мама,
коня да ми пукне!
- Стояне, Стояне,
ми кълни си коня,
лю кълни се тебе,
тебе за йочите,
йочи да изпръснат.
- Недо, бела Недо,
чунке друга люба,
та тебе те мама,
йочи да изпръснат
вретен на далеко!
Още не дорече,
йочи изпръснаха.
Серско (Веркович, № 190); съставителите (Осинин и Бурин) отбелязват:
"Завършва със следните стихове:
"А Неда му вели,
вели и говори:
-Стояне, Стояне,
от' не ми право,
право да ми кажеш".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|