|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
399. СТОЯН СЕ СБИРА, ТЪРНУВА
Том VІ: Любовни песни
Стоян са сбира, търнува,
нарами гега през рамо,
замами вакли шилета.
Кирушка на пътя изльезе
и на Стояна викаше:
- Стояне, гиди Стояне,
ти си се сбираш, търнуваш,
а мене кому остайваш?
Стоян Кирушки викаше:
- До ли шеш, кузум, със мене?
- До ки ще, до ки, Стояне,
ку ми се вярно прикълнеш,
да немаш любе и друго,
и друго любе като мен.
- Да ти се вярно прикълна:
Бял да ма камен посуне,
бял да ма Дунав занесе.
- Стояне, любе Стояне,
поди ми налей водица
да си сърцето накваса.
Отиде Стоян да зима
бистра водица студена:
бял си го камен посуна,
бял си го Дунав занесе.
Кирушка стадо замами.
Габрово, Ксантийско, зап. в Хасково; на собат (Стоин-ИЗТр., №
1339 - "Невярна клетва"); "посуне" - подхлъзне.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|