|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
384. ЛИЛЯНКА СЕДИ В ГРАДИНКА
Том VІ: Любовни песни
Лилянка седи в градинка,
мари гюзелим Лилянко,
в градинка под зарзелинка,
синчана кесе плетеше
на бяло було цънцанье.
Турчето оттам замина,
турчето бре Асанчето,
той на Лилянка думаше:
- Мари Лилянко, Лилянко,
рачеш ли наша да станеш,
бяла кадъна да станеш,
църно фередже да носиш
и бяло було на глава,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да предеш,
желти жълтици да нижеш?
- Я рача, белки не рача,
ама ме мама не дава,
оти ме мама оглавила.
И той я турчин украде,
та я заведе, заведе
в пустата гора зелена,
дето ни челяк не ходи,
дето ни пиле не фърка.
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 1215 - "Турчин открадва
Лиляна").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|