359. ЛЕГНАЛА ЛЕВЕНТ ГЮРГЯ, ЗАСПАЛА

Том VІ: Любовни песни

Легнала левент Гюргя, заспала
широко поле, Гюргя, край море
под она дърво маслинка.
Повеа силен ветер от море,
скършило гранка, Гюргьо, маслинка,
удрило мала мома по гръди.
От сон се мала мома разбуди,
фатила мала мома да плачит,
от сърце мала мома да кълнит:
- Де гиди, ветер, джаним, ветрище!
Никако ветер, Боже, не веал,
що мене млада от сон разбуди,
сладки сонища, джаним, си гледав.
Поминаха до три луди-млади,
първото мене даде яболко,
второто мене даде злат пърстен,
трекьото мене, джаним, целива.
Той що ми даде, джаним, яболко,
как него, Боже, да се търкалит;
той що ми даде, джаним, злат пърстен,
низ него, Боже, да се провриет;
той що ме мене, джаним, целива,
дай ми ге, мили Боже, на яве,
век да поминам, Боже, сос него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.