|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
354. ОТИДОХ В РОСНИ ЛИВАДИ
Том VІ: Любовни песни
Отидох в росни ливади
на конче трева да косим.
Намерих либе в ливади,
дето косило, заспало.
Мрамор му камък възглаве,
троскот му трева постилкя,
ален му килим завивка,
ситна го роса избило.
Жал ми бе да го замина,
жал ми бе да го целуна,
а легнах гръбнос към него,
сладък съм сънец заспало.
Кога се ази събудих,
либе отпри мен станало,
станало и е бегало
и на камика писало:
- Либе ле щуро, глупаво,
като не знаеш да либиш,
що ли се, либе, нафачаш!
Що си ми легло зад мене,
та не си легло пред мене,
десна ми ръка възглавье,
с левата да ме пригърнеш,
два пъти да ме целунеш.
Монтанско (Стоин-ТВ, № 2170).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|