351. ПРЕСКОЧИХ СИ ДО ДВА ПЛЕТА

Том VІ: Любовни песни

Прескочих си до два плета,
дос, дос, Доне ле,
та си ойдох у бахчата.
Тамо найдох малко моме,
че е първи сън заспало
под бадемо на тревата.
Нозете си протегнало,
примачкало карамфила,
ръцете си заметнало
под главата в босилека,
покрило се с тънко кръпче,
до глава му чаша с вода,
у водата китка цвеке.
Мало моме сън заспало,
избила го ситна роса,
като летно лубениче.
Я се чудим и се маем,
дали кръпче да откраднем,
дали китката да скършим,
или моме да целунем.
Тънко кръпче за пет пари,
китка цвеке ден до пладне,
а целувка до живота.
Наведох се, целунах я.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.