|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
327. ВЕТРЕ ЛЕ, МОРЯНИНО ЛЬО
Том VІ: Любовни песни
Ветре ле, морянино льо,
я вей ветре ле, я не вей,
далеч ми гласи не носи,
далеко къмто нивятъ,
аз нямам любе чифчийче,
чифчийче любе, овчарче,
да чуйе, да се прувйкъ;
мойто йе любе дюлгерче,
то йе отишло, заишло,
на Тунджа мости да прави,
на Тунджа и на Марица.
Правило, дуправило ги,
седнало да си почине
и малко хлябец да хапне,
студена вода да пийе;
тйенък ми ветрец пувяло,
дребен ми дъждец дувяло,
че се мостове сринали,
че ми либето зъпити.
Да знаях, ветре, да знаях,
щях да си либе желея
ду пладне с рутъ, със бяла,
от пладне с чумбер момийен.
Дивдядово, Шуменско (СбНУ 42, с. 254, № 382).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|