309. РАНО РАНИЛА ПЕТКАНА

Том VІ: Любовни песни

Рано ранила Петкана,
от сите моми по-рано
на бели Дунав на вода:
- Добро ти утро, Дунаве!
Дунаве, бели Дунаве,
аз тебе ке те опитам,
ти мене право да кажиш,
тако ти морска глобина,
тако ти польска ширина
и жити сестра моруна,
ти право мене да кажиш
дали го види млад Стоян?
- Петкано, бела Петкано!
Тако ми морска глобина,
тако ми польска ширина
и жими сестра моруна!
Аз тебе право ке кажам.
От како петли пеае,
триста гемии минае;
първа гемиа, що мина,
во неа беше млад Стоян,
со шарен кавал свиреше,
со кавал песма пееше:
- Мъжи се, мъжи, Петкано!
Дури си млада, зелена,
дури си млада, цървена,
аз веке назад не идам,
ти мене да ме не чекаш!
Люто ме майка кълнала:
"Стояне, синко Стояне!
Петкана да я не земиш,
д' обидиш, синко, д' обидиш,
три девет бели градои,
нигде девойка не нашол,
тук' да ми на'иш вдоица,
со дванадесет сираци,
со тринадесет чивлидзи."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.