306. ТИ ДЕВОЙКО, НЕМАЛА ТЕ МАКЯ

Том VІ: Любовни песни

Ти девокьо, немала те макя,
та шчо ми си толко омилела,
омилела, толко в очи влезла,
в очи влезла, на сърце легнала!
- Еле ти съм, лудо, толко мила,
еле ти съм толко в очи влезла,
в очи влезла, на сърце легнала,
па ти дойди, лудо, довечера,
довечера из горна градина,
вързи коня за кита калина,
метни феса на бели трендафил;
я кю слеза телци да залъче,
та ме метни зад тебе на коне,
та ме носи в Гюргево люваде:
там да гниа, там да се разгниа,
та да никна куин-детелина;
ага дойдаа Гюргевите конье,
ден да паса, два дни да играа;
ага дойдаа Рабровите конье,
ден да паса, за нощ да пукнаа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.