|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
305. СНОЩИ СИ ИДЯХ, МАЛЕ МО
Том VІ: Любовни песни
Снощи си идях, мале мо,
от нива, мамо, от оран,
мома в градинка сидеше,
сминова китка виеше,
сминова, калафирюва,
с червен я конец довива.
Ази й реках, мале мо:
- Како льо, ямур хубава,
я дай ми, како, таз китка,
таз китка, таз сминовина.
Я тя ми рече, мале мо:
- Байне ле, бачо Иване,
я ила близко към плета,
разгъни бели пазови.
И аз отидах, мале мо,
разгърнах бели пазови:
тя ми я фърли в пазови.
Не било китка сминова,
най било гръцка коприва.
Бердянски уезд, Украйна (Върбански, № 112).
Според съставителите (Осинин, Бурин) последните пет стиха са
"прикачени от друга песен: "прикачени от друга песен:
"Изгори ма, опали ма,
направи ма прах и пепял,
прах и пепял, суу дърво
земи брадва отсечи ма,
на огъня наклади ма" (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|