|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
299. ИЗЯСНИЛО СЕ НЕБЕТО
Том VІ: Любовни песни
Изяснило се небото,
Милчо войводо, войводо,
нашарила се земнята -
секакво цвете шарено,
повеке ружа алена
и бела лоза винена.
Милчо под лоза седеше
и мила Бога молеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
ако се с Янка не земем,
кога се Янка годева -
я болен да се побола;
кога Янки годеж пият -
я още по-зле да стана;
кога се Янка зажени -
я с душа да се раздела;
кога си Янка венчават,
а мене да си опеват;
кога си Янка изваждат,
а мене да си изнасят.
По Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат.
Каквото рекъл, тъй било:
кога се Янка годила -
Милчо се болен поболи;
кога Янки годеж пиле -
Милчя си по-зле настана;
кога се Янка зажени -
Милчо се с душа раздели;
кога Янка извеждаха,
и Милчо си изнасяха;
по Янка сваи пееха,
по Милчо сестри плачеха.
Па се пред цръкви ставиле.
Янка девери говори:
- Девере, стари кумове,
не е закон да ви думам,
яла кю да ви продумам:
десна ми рака пущете,
със Милчо да се простиме,
че сме се много искале,
я па не сме се юзеле.
Кумове се не сетиле,
десна й рака пуснале,
със Милчо да се прощават.
Дори се с Милчо простиле,
Янка се с душа раздели.
Па двама ги закопале:
Янка туриле пред цръкви,
Милчо туриле зад цръкви.
Кога било утре рано,
утре рано на преливки:
на Янка тънка топола,
на Милчо расне зелен бор,
та се през цръкви превеле,
па си връове ставиле,
та двама се пригрънале.
Кое ка ги е видело -
се слъзи е поронило.
Янкина макя майчица,
нали е макя майчица -
със студна вода прелива;
Милчова макя мащеха -
със врела вода прелива,
корене да му изсъхнат,
они още пораснуват.
Та са под цръкви прорасле,
па са се двама ставиле.
Кое ка ги е видело -
се сълзи е поронило.
Ихтиманско (СбНУ 1, с. 35).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни
песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст.
Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.
|