298. ЛЮБИЯ СЕ ОМЕР И МЕРИМКА

Том VІ: Любовни песни

Любиха се Омер и Меримка,
любиха се у росна градинка;
мала ги е стража съгледала,
мала стража Омерова майкя.
Тя на Омер потихом говори:
- Ей Омере, Омере юначе,
не си люби Меримка девойкя,
а си люби Злата златолика,
она тебе злато че донесе,
че донесе сребърни грошове,
че донесе свилени кошули.
А Омер си на майкя говори:
- Вала тебе, моя стара мале,
не е благо ни сребро ни злато,
не са благи свилени кошули,
а е благо що е сръцу драго -
драга ми е Меримка девойкя.
Насила го майкя оженила,
довела му Злата златолика.
Провикна се Злата златолика:
- Я излезни, Омере юначе,
да си сретнеш Злата златолика!
Омер седи у ладни зевници,
нече Омер Злата да посретне.
Извадил е потайно ноженце,
та се Омер у сръце убоде.
Проговара Злата златолика:
- Ой Омере, Омере юначе,
та защо ме, Омере не искаш,
малко ли са свилени кошули.
малко ли са сребърни грошове?
Па е дошло Меримка девойкя
и на Омер милно-жално дума:
- Ей Омере, Омере юначе,
ако не се наживо любиме,
ние че се намрътво любиме.
Па земала потайно ноженце
и она се у сръце убоде
и на Омер мрътва е паднала.
Бог да бие Омерова майкя
и на мрътво па ги разделила -
закопали Меримка под село,
закопали Омера над село.
Над гробове тополи израсли,
та си расли више нанагоре,
над село се тополи срешнали
и нагор са заедно зарасли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.