297. ГРЪГНАЛА МИ Е БОЯНА

Том VІ: Любовни песни

Тръгнала ми е Бояна
у света млада неделя,
Бояна метли да бере,
Негол цафари да сече.
Бояна змия охапа,
Негол си ръка отсече.
Негол се виком провикна:
- Азе ще, мамо, да умра;
ако би Бояна да умре,
наедно да ни копате.
Бояни майка майчица,
Неголовата - мащеха.
Бояна копат пред църква,
Негол си копат зад църква
Негол се викна, провикна:
- Либе ле, либе Бояно,
с корене да се срешнеме,
църквата да пронижеме,
с върхове да се сплетеме,
църквата да покриеме.
Боянината майчица
ката е заран дождала,
студена вода донася,
та си корене полива
и им върхове оправя.
Негова майка мащеха
ката му заран дохада,
врела му вода донася,
та му корене полива,
и му върхове прекръшва,
да си изсъхне зелен бор,
с Бояна да се не сбира.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.