296. ЗАЛЮБИ СЕ В СЕЛО МОМА И МОМЪК

Том VІ: Любовни песни

Залибили се в село мома и момък.
Баре си се много вярно либеха.
Проклет ми бе на момъка баща му,
та не даде момку мома да земе.
На мома се жално-милно нажали,
та отиде в поле метли да бере.
Де се зело люта зъмя в метлите,
та изеде малка мома на ръка,
та умряла малка мома под село.
Събрали са се момини юлдашки,
закопале малка мома под село.
На момък се връла жалба нажали,
та отиде в гора рало да сече.
Па се качи добър юнак на явор,
да си сече яворова ралица.
Отфръкнал е клети ивер от явор,
та удари добър юнак в сърцето.
Та си умрял добър юнак над село.
Събрали са се момкови дружина,
та отсекли яворови носила,
закопали добър юнак под село.
Израсла е тънка ела под село,
израсъл е явор дърво над село
сбрале са се връовете сред село.
Проклета бе на момата майка й,
та отсече тънка ела под село;
по-проклет бе на момъка баща му,
та отсече зелен явор над село.
Изтекли са два кладенци сред село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.