292. КЕРЕ, КЕРЕ, МАЛКА МОМЕ!

Том VІ: Любовни песни

Кере, Кере, малка моме!
От малки се загалихме,
дор големи нарастахме,
та ни няхто не усети,
усети ни Керината,
Керината стара майка.
Тя си Кера не допусна
ни на вода, ни на брода,
ни с момите на хорото.
Юнак си се чудом чуди,
де ли, как ли да я види.
Разпусна си сиво стадо
низ Керини градинчици.
Де го виде малка Кера,
грабна в ръки дребно везмо,
та йотиде в градинчица,
хем си везе, хем си плаче.
Юнак си я верно пита:
- Кере, Кере, малка моме,
що си везеш и си плачеш,
ти дал' рече забравих те?
Аз си тебе не забравям,
дор те видам във жените
с малко дете във ръцете.
Не би мало, не би млого,
и двама се разболяха,
разболяха, залежаха.
Майките м' са заръчаха,
двене майки, две душманки:
- Кога умрем да загинем,
кладите ни в един гяур.
Двене майки, две душманки
не ги клали в един гяур,
лу ги клали разделени.
Пак се луди не стърпели:
тя излезе тенка елха,
той излезе зелен брешнел
и се зави на елхата.
Двене майки, две душманки
нарамили левен наджак,
отсякали тенка елха,
тенка елха, зелен брешлен,
турили ги на огъня,
станали се прах и пепел.
Отде духна силен вьетър,
та издуха прах и пепел,
та йотиде на небето
и си стана ясна звезда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Д. Осинин и Ив. Бурин. София, 1962.